Контакти
-
Уебсайт
-
Телефон
+359 877 850 001
-
Имейл
На 17 октомври (сряда) от 18:00 часа в Гранд Хотел и СПА Приморец с четящ Бургас ще се срещне Мария Лалева. В морския град я води представянето на първия ѝ роман "Живот в скалите", издаден от "Книгомания". Уникалното четиво спокойно може да носи титлата "Най-чакана книга за 2018г.", предвид солидния размер на предварителните поръчки и запитвания и текущите продажби.
Успеха си "Живот в скалите" дължи на два основни фактора. Първият, е самата Мария Лалева - любима на публиката поетеса, с две издадени стихосбирки - „Личен архив“ (2014 г.) и „Не съм ви ближна“ (2016 г.) Тя е и сценарист на най-мащабната кинопродукция снимана през последния четвърт век у нас: "Дамасцена". Лентата с режисьор Тодор Атанасов и почива на истинска история - но това е тема на друг разговор. Вторият фактор за феноменалния успех на първия роман на Мария Лалева е една неочаквано добра комбинация. Тя събира в едно специфичния начин, по който поетесата - вече и писател плете своята истина за света в думи, простички, ясни, натоварени с огромен заряд - и решението тези съвременни афоризми, ярки и стойностни и извън контекста на книгата, да бъдат публикувани, като вид тийзъри - да знае читателят, какво да очаква.
Всички почитатели на Мария Лалева очакваха Созопол. Красива, смислена книга, тъжна история, любов и обрати. Получиха цели пет разказа и герои, събрани в едно - за да изградят цялостната картина рисуваща една тайна и събитията и емоциите, които я обгръщат.
Ето какво разказва самата Мария Лалева за романа:
Човек никога не знае какво е измислила съдбата за него... Но може да разсмива дядо Боже искрено, правейки си планове. Не съм планирала нищо от нещата, които ми се случват. Те просто се случват. Имала съм-единствен стремеж- да не се взимам прекалено на сериозно и писането да ми носи удоволствие, да се радвам на думите, когато идват при мен. Ако усетя, че го превръщам в занаят, навярно ще се откажа.
От един разказ за една моя истинска среща в стария Созопол. Разширих сюжета, когато усетих реакцията на читателите към кратките откъси, които публикувах в социалната мрежа. Бяха като лавина. И въпреки това не съм написала "Живот в скалите" на всяка цена. Просто го довърших, когато аз самата усетих, че съм готова да го направя и бях намерила тази форма на разказ от първо лице, единствено число, която ми позволи романът да бъде искрен. Абсолютно нарочно избрах обикновена, почти с нищо забележима или разтърсваща основна сюжетна линия. Исках да прилича на нещо познато и близко до всеки. Хората са уморени от бутикови разтърсващи истории и сложни сюжетни линии, от претенциозни речник и изказ, искат да видят себе си в изкуството, не толкова автора. Аз публикувах само двадесет цитата, което е точно десет страници от целия роман. Но очевидно беше достатъчно за читателите да усетят себе си в него по един или друг начин. Не исках да изневеря на себе си и читателите в две посоки- честността на емоцията и спокойствието на разказа. Исках плавност и истина, изчистеност на езика и красота на картината.
Има доста истински случки, има автобиографични елементи. Диалозите са вдъхновени или от подхвърлена или дочута дума или израз, или са плод на това, че героите сами се развиват и започват да говорят и действат съвсем различно от първоначалния ми замисъл за тях. Много често не съм била съгласна с някое тяхно съждение, но ги оставях да имат собствена физиономия и собствени положителни качества и недостатъци. Много държах вътре в самите глави отделните абзаци да имат завършеност и смислово, и като изказ. Това навярно прави четенето на романа не толкова предвидимо лесно, но пък създава предпоставка за спиране и размисъл. Което за мен беше важно. Това е вид уважение от моя страна като автор към читателя- имах му доверие, че ще проникне дълбоко в текста и ще усети моята покана да не бърза към следващия ред или изречение. Взаимното доверие между автор и читател е сложен процес. Но мен ме вълнува само усещането и оценката на читателите-ако те те харесват и припознават себе си в написаното, ако текстът ги вълнува и докосва, те ще четат теб, не какво е написала критиката за теб.
Не точно. Те са събирателни образи на много и различни хора, но се получиха ярки и специфични образи, всеки с негов облик и характер. Не знам кой ми е любимец между тях. Много, много читатели ми пишат, че са открили черти от себе си в един или в друг от героите. И това е прекрасно. Когато усещаш нещо близко до себе си, ти му се доверяваш.
Защото там реално започна историята. А когато пиша, ако не си представя обстановката и конкретното място, човек, сезон, ситуация, не мога да го напиша. А и от дете всяка година прекарвам месеци в Созопол и там ми е настина като у дома.
Не. Мислехме, че ще има интерес, наистина, но това, което се случи след като обявихме, че "Живот в скалите" излиза на книжния пазар през октомври, надмина и най-смелите ни мечти и предварителни нагласи. И моите, и на издателството.
Заради изключително топлото отношението към мен, заради доверието, с което ме приеха, заради грижата към книгата до последния детайл, заради изключителния нюх и адекватна стратегия, заради осъзнатия риск да предложим на книжния пазар една различна творба. И най-вече заради голямата усмивка, с която ми казаха: "Нали знаеш, че ще те изядат с парцалите? Но ти просто пиши, защото си родена за това. Другото е наша грижа."
Екипът на "Приморец" имат изумителни качества да прави събития на високо ниво. С прекрасна организация и изключително отношение към авторите. Да представиш художествена творба там вече се превръща в щемпел за качество.
Усещане за любов и честност. Благодарна съм на съдбата за това, че съм дарена с толкова обич, топлина и близост с хора от различни възрасти, професии и градове. Голяма късметлийка съм в това отношение. И наистина съм благодарна и на читателите, и на съдбата.
Едва ли има автор, който да влага чужда истина в свое произведение, ако иска да бъде честен към себе и читателя.
Аз съм трудна за дефиниране дори за себе си. А и всички се променяме. Ще взема да напиша за себе си нещо, което утре може и да не е вярно.
Опит на човека да е близо до Бога. Път.
Нещо, което мен не ме занимава. Има добри и лоши хора, другото са подробности.
Да, но не религиозен.
Любов, истина и свобода. Те са синоними.
Махатма Ганди
След нова година ще започна работа по нов филмов проект и нова стихосбирка.
Очакваме и работа по сценария на "Живот в скалите".
В момента, Мария Лалева, „Живот в скалите“ и „Книгомания“ са на национално турне. То стартира в столицата в деня на официалното представяне на книгата в книжарниците – 8 октомври. След като се срещнаха с публиката на премиерите в София, Пловдив, Хасково, Кърджали, Стара Загора, Казанлък, ред е на Бургас.
Мария Лалева ще представи премиерно „Живот в скалите“ в морския град в компанията на двама обичани актьори от Драматичен театър „Адриана Будевска“ - Валери Еличов и Ива Трифонова. Срещата ще стартира в 18:00 часа в Гранд Хотел и СПА Приморец. Входът е свободен. Събитието е част от инициатива „Приморец чете“, която представя в Бургас ценни български автори и техните творби.
+359 877 850 001